lichna_poezia

Сортирай по: Дата на добавяне  | Оценка
Не съм ничия робиня,под ключ аз не ще стоя.В златка клетка да ме сложиш, като птичка аз ще отлетя,аз в клетката не ще живея ,а от далеч ще ти се смея...Не ми налагай правила,граници- забрани това ,ще ми направи тежки рани.Аз знам как живота си да живея с любов да те даря.Прости любими за тежките ми думи,но ако ме осъдиш за това което правя,в този миг за тебе ще забравя.Не ме ограничавай запомни, любовта си ти ми подари.В замяна аз ти обещавам за винаги при теб да си остана
_AGRESIVNATA_
рейтинг 637 оцени: + Изпрати | Инфо
Как да обясня любовта , с какво да я сравня , с какво да я оприлича като точно тя дава ми крила и ме учи как да летя , но точно тя ги и къса и ме кара да пълзя. - кучка без сърце
рейтинг 594 оцени: + Изпрати | Инфо
Снежинките тихо падат над водата и носят нежност,
а утрото още е много далече, но аз ще го дочакам кротко и тихо.
Луната бавно гасне моята красота и невинност украси,
но все още чакам аз да дойда, да ми простиш!

Аз очите си затворих, аз даже луната с очи плених,
сякаш краят настъпи сега, няма нищо по-страшно за моето сърце!
В деня ми тъжен аз надежда една – единствена открих,
ала сърцето мое тъжно дойде с болка необяснима!

На ум тихо крещя, че си тръгвам сега и усмихвам се неочаквано,
но още в мен без глас крещи и безсилно плаче без звук.
Сърцето само повтаря, че това са последните ми сълзи,
ала всичко в мен казва да се предам на своите сълзи.

Право напред пристъпвам с моята сила, която имам,
но влизам напред и смелост вече не ми остана.
Ето, че отново съм разочарована на мен иска ми се да изкрещя,
но мълчаливо стоя и мисля за следващият ден.

Симфония от емоции съм и в този ден красив,
а надежда в мен още с последни сили се крепи.
Аз още ще остана тук с една капка надежда,
ала от моите очи сълзи и наранени чувства ще се пресичат.

Утрото със сълзи започна и чувството за празнота,
щом те видя моите очи болката превръщат в сълзи.
Ти прости ми и цялата радост подари ми,
сякаш радост в един – единствен ден озари!
рейтинг 896 оцени: + Изпрати | Инфо
Честит имен ден!
За теб посланието е ясно –
здравето да е прекрасно,
да бягат всякакви злини,
докато до теб са приятели добри!

рейтинг 871 оцени: + Изпрати | Инфо
В един студен,зимен ден
излизам аз навън и гледам.
В светът черен покай мен,
прикрива всеки болката смутен.

В живота кратък никой
не може да бъде щастлив,
чак в гроба чувстваш покой
и някак си истински жив.

Какъв е смисъла да живееш?
Да се смееш или сълзи да лееш?

Някой да влезе в живота ти
и с усмивка да краси лицето ти,
но после пак страданието се връща,
било то защото си е тръгнал
или с любов недостатъчно те обгръща.

И кога ще дойде причина,
поради която да се събуждаш сутрин
и тая мисъл отмина,
щом срещна нова половина.

И пак после разбираш,
че смисъл в живота няма-
живееш и после умираш
в тази дълбока,бездънна яма.

рейтинг 1054 оцени: + Изпрати | Инфо
Ах , как ми липсваш ти сега!
Не искам да се науча без теб да живея.
Душата ми потъва в самота.
Скъпи мой само за теб аз копнея!

Жалко , че те няма в този миг!
Виждам навсякъде твоето лице.
Нейде в тишината си мечтая да чуя твоя вик.
Ах, как искам да ме обгърнат горещите ти ръце!!
рейтинг 1040 оцени: + Изпрати | Инфо
27 януари

На този ден баща ми си отиде.
Оставил ни наследство любовта.
Но майка ми не искала да диша
молела проклинала смърта.
При него,ако може да я пусне,
да мине отвъд във вечноста.
От болка,не вино
от прехапаните устни
преглъщала сълзите и кръвта.
Но детския ми глъч
и в песента на нощния ми плач
започнала отново тя да вярва...
Закърмела ме не с кърма,а с вино отлежало
направено от кръв и сълзи
от вечната лоза на любовта.
От виното,което тя е пила
да забрави,да не помни,че боли...
Научен съм от мама
и си знам,че любовта е много кратка .
За да не се разлива виното в пръстта
до дъно трябва да се пие и до капка.
рейтинг 1037 оцени: + Изпрати | Инфо
Родино моя, защо ти тъй жално плачеш?
Родино моя, защо ти тъй кървиш?
Защо, раните ти са така дълбоки?
Защо, народа стене и крещи имената на нашите деди?
Защо мошеници оправляват ни сега, и със острите си шпаги
дерат, те нашата мила страна?
Народа спи, не чува как стенеш във нощта.
Народа изморен е той сега.., чака отново да се изправш на крака.
Защо толкоз омраза в нас е породена?
Защо лъжите ни преследват?
Защо изгубихме ние наща свобода...? by:ice_boy- skype lo6iq_69
рейтинг 854 оцени: + Изпрати | Инфо
Всяка вечер падне ли мрак, аз тъжа.
Всяка вечер падне ли мрак, аз мечтая.
Лутам се в мечтите си, търсейки място на което мога да поплача,
място което е спокойно, в което няма болка и тъга. IceBoy

рейтинг 964 оцени: + Изпрати | Инфо
Вечер щом си лягам,поглеждам лунатаа.
Виждам твоето лицее.Свеждам глава.
Казвам си. Обичам яяя!!! Моля се на съдбата,
бъди с мен моя приятелко. Искам да я
направя щаслива!!! Една звездичка срамежлива,
ме поглежда. Намигва ми тя. Има шанс !!!
Казва ми. И гъсти облаци,скриват я
в този часс. Мисля си. Как би изглеждало,
ако се гледах отстрани. Щеше ли да ми хареса...?
Не знам. Знам че там,на броени километри.
Има едно, малко и изтормозено сърчице.
Страдало дълго време!!! Чакаща ме любов.
Като се сетя за това,болката ми спира.
С нея и времето!!! Птиците заглъхват.
Вятъра се отпуска и сърцето ми започва
да пее своята песен. Песента на любовта...!!! IceBoy

рейтинг 793 оцени: + Изпрати | Инфо
Погледна я той. Прошепна и.. на уше. - Хей мишле, твоето сърце в мен расте.. и мен превзе. Сълза се скри в нейните очи.. Той и рече. - Защо прикриваш сълзите си..? - Мили. Разбери.. моето сърце за теб тупти не ме оставяй.. ще ме заболи.. И момчето скромно със сърцето си огромно. Тихо, прегърна я в ноща. Докато навън се сипеше се дъжда. IceBoy
рейтинг 732 оцени: + Изпрати | Инфо
Във очите ти искам аз да се изгубя.
Да изгорят ме нежно, и погалят моето лице.
Като две мънички звезди да сияят във нощта.
Като от слънце озарени да заблестят
да виждат щастието и във утрешният ден.
Да забравят вече да сълзят.
Да усетят топлината криеща се в мен
а когато ме погледнат да забравят всичко...
и да си спомнят те за мен. by:ice boY
рейтинг 690 оцени: + Изпрати | Инфо
Спомени заключиха се в моето сърце
спомени за едно щасливо момче.
Сърцето му се свива болката го бавно убива,
а душата му вехне във вечен мрак.
В мечтател се превърна той сега,
всяка вечер взиращ се в нощното небе,
и плуващ в шепа спомени и прах... the ice boy
рейтинг 777 оцени: + Изпрати | Инфо
Тази вечер луната е очарователна, толкова спокойна и потайна както очите на брюнетка във нощта. Звездите отново подредени във редица образуващи твоето име. Името на нощната фея. Която казваше се тишина. Усещах пулса си, гледах луната и мечтаех за любовта.
Когато си отчаян единствено мечтите ти могат да те утешат... да спрат сълзите.. отново да текат. IceBoY
рейтинг 683 оцени: + Изпрати | Инфо
Вечер щом погледна звездите,
виждам теб. А когато ме докосне
вятъра,усещам теб.
Жадувам всеки ден за теб,
за очите ти омайни,за ласките
безкрайни, за самата теб. IceBoy
рейтинг 669 оцени: + Изпрати | Инфо
лудост ли е това, 4е ме привли4аш-ела и сподели тази лудост с мен.лудост ли е това,4е ноштем мисля все за теб-ела и ми кажи,4е съм единствена.лудост ли е това,4е ме4тая все за теб-ела и ми кажи 4е искаш да сбъднем ме4тите си.лудост ли е това 4е не мога без теб-ела и ми кажи,4е сам твоя свят.лудост ли е това ,4е изгарям по теб-ела и запали огъня в мен.лудост ли е това ,4е може и да те оби4ам-ела и разтупти отново моето сърце.лудост ли е това,4е штом те видя дъхът ми спира-ела до мен и отново ме съживи.....
рейтинг 693 оцени: + Изпрати | Инфо
Любовта не се сбогува
Безмълвни очите ми говорят.
Безчувствено прониква в мен леда.
Не мисля,че е само порив
или вятър пронизал ме в ноща.
О,аз говоря,но дали ме чуваш?
Дали усещаш моите ръце?
Защо не спираш да тъгуваш?
Нали при теб е моето сърце.
Сълзите падат като дъжд
и утрото далече ми се струва.
Както казах го веднъж:
Любовта не се сбогува...
рейтинг 766 оцени: + Изпрати | Инфо
Една любов
Една любов-отчаяна и мимолетна
за цял живот белязала душата.
Една любов-сърцето,с която трепна
съживява спомен жив от дълбината.
Една любов-замаяна,непълнолетна
от глъдка въздух пак се ражда.
Една любов-държана в клетка
от ъгъла във тъмнината се обажда.
Една любов-омразата надвила
като реката бързотечна.
Една любов-във тъмното се скрила,
за да остане вечна.
рейтинг 763 оцени: + Изпрати | Инфо
Бяла книга
Душата ми е бяла книга
и писали са много там.
От всеки скъсан лист боли я,
Дали на друг ще мога да я дам?
Ръцете бяха вашето перо.
С нокти писахте по мен.
Неподозиращи за туй тегло,
което носих всеки ден.
Кръвта ми служеше ви за мастило.
До последно капките броях.
Източихте докрай това мъртвило,
а аз дори не ви и спрях.
Сърцето ми бе вашето изтривало.
Изтривахте със него Любовта.
Сега аз слагам покривало
на книгата...на моята душа!!!
рейтинг 726 оцени: + Изпрати | Инфо
Заспивам сама,събуждам се сама,леглото ми е пусто и през деня и през ноща.От моя прозорец нахлува студина,а по лицето ми уморено се сти4а парешта сълза.И съништата се превърнаха в кошмари,търся теб и твоите следи,и там в тях откривам блед спомен за нашата лиубов и нашите ме4ти.А когато се събудя-в главата ми:
-Каде си ти?,Каде са парештите устни и топлите длани?Защо не шепнеш с нежния си глас,къде из4езна вси4ко между нас?
рейтинг 737 оцени: + Изпрати | Инфо


1 2 3 4 5 6 7 > >>