Лична поезия
Сортирай по: Дата на добавяне
| Оценка
| ИНТЕРМЕЦО Но свърши горещото лето, слана падна по полето, стеле мъгла по балкана и студеното захвана. Лед скова потока бистър, наближи свети Димитър, Цеца слезе за събора в селото да види хора. Там забрадки и сукмани, гайди писани, тупани, шарен свят - под път, над път, че и гости от градът. Цеца весела, засмена, с нова празнична премена, на кръст - сребърни чапрази,, коси - буйни на талази. Кой я види, кой я зърне, два пъти ще се обърне да погледа хубост дива - не жена, а самодива! Посред малката чаршия седи градски чорбаджия, на диван приседнал леко стар изедник - хаджи Деко. Цял толум със двойна шия, ала още мераклия. А наоколо раята зяпнала го е в устата и очаква що ще каже големецът градски, важен. На софрата на тепсия - мезе люто и ракия. А той крепи си шкембето и си пуши наргилето, сумти, пъшка и се мести, зяпа булки и невести. В тоз момент откъм мегдана доближава се Цветана - син сукман, пембена блузка, леко циците си друска. Щом я зърна отдалеко взе и мярка хаджи Деко, па си пита кмета Милко: "Бре, чия е таз кобилка? Казвай кой и е бащата, да измолиме момата." "В борчове е цял до шия татко и - чобан Илия. Три години, що се вика не си е платил беглика, черга нема у дома си, сал потури на гъза си. Сега пращам аз пъдаря тук при теб да го докара." Пиха по една ракия и дойде ратай Илия. "Слушай, мой човек, агата пита, даваш ли момата във града да му слугува? Ще живее, ще добрува, не да ходи по горите със овците и козите. Затова ще ти заплати на година - пет дуката и отгоре за прилика ще ти плати и беглика." "Е, какво да кажеш, кмете, имало късмет момето, за града не сме мислили - да се нещо не пресили?" "Ей, сега пък, ти го рече! Що си мислиш бе, човече? Къщите му са сараи, там слугуват пет ратаи. Работата ще е лечка, сал ще гледа хаджи Дечка. Да не е голяма мъка да му гледа рахатлъка? Ще му чисти одаята и постелите, кревата, нали лани се спомина баба ти - хаджийка Гина... Тя ще му е за стопанка, ще му пее, ще си нанка..." |
|||
| рейтинг 68 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| ПЕСЕН ТРЕТА тук във нашата поема се явява нова тема - за седмината овчари, що за пичка загоряли и пастирката Цветана как бе първи път ебана. Гори безкрайни се простират, потоци бистри там извират, тревата буйна е и гъста, нагазиш ли - покрива кръста. Живели там във мир в гората овчари седем при стадата. Те били здравеняци цели, но женска пичка не видели. Най-малкият от тях бил Бойко с лице сияйно кат девойка. Веднъж във гъстата дъбрава Стоян почнал да го ебава. Дошло му малко нанагорно, но сам поискал си повторно. И после двамата на смяна ебавали се със Стояна... Димитър, Петко и Илия цел ден си правили чикии, а стария ерген бай Владко измислил нещо много сладко: отвеждал стадото в лъките и там ебавал той козите. И само Радко кехаята въздишал тежко из гората, че сиротата му душичка копнеела за женска пичка. Ех, курец пичица желае, не служи само да пикае! Така прекарвали си дните и край огъна нощите. Спокойно, дружно си живели и горе-долу подивели. Комай забравили селото и служба божия, хорото, сборове, сватби и седенки, момински кълки, бели ненки... Един ден в горската дъбрава, те гледат - стадо се задава, но вместо стар чобан Илия, напред - девойка - гиздосия. На рамо с гега дреновица, на нея бъклица с водица. Пращи моминската и пазва и кой я види се изпразва. Първи ден преминал кратко, поболял се само Радко, пот избило го по шия и направил си чикия. Втори ден тръгнал по нея, отдалече и се смеел и не знаел що да стори, как мома да заговори... "Ама щур съм - туй си рече - туй е путка, не е бебе, през ден трябва да се ебе!" А Цветана из гората се залисва по цветята, с пеперудки си играе, после клекна да пикае. Той пък скрит зад туфа малка одма дигна хуй - бухалка, поразкърши му главата, а това видя момата. Тя се сепна и поспре се, хуя много и хареса и във нея нещо рипна, само пичката си пипна, поразтвори си краката и си пъхна там ръката. Одма Радко се завтече, приближи се и си рече: "Що, бре, моме, душо волна, гледам, май си нещо болна! Имаш рана под корема, хем голяма, хем червена. Дай да пипна със ръката, после малко ще те клатя, за да мине, ще ти кажа, с благ мехлем ще те намажа. Малко ще боли, да знаеш, ала трябва да изтраеш!" Тя полегна на тревата, леко вдигнала полата. Смъкна гащите чобана и за кръста я прихвана, па разтвори и бедрата и навири и краката. Почна той да я лекува, тя мълчи си и кротува. Струйка алена полази по бедрата на талази. Пичката пращя и пука докато и го зачука. Тихо стана във гората, спря ветреца по листата, спряха да пасат овците, занемяха им звънците, а зефира от небето нежно милва и дупето. Час ли, два ли той лудува и добре я излекува. Тя го гледа мило, жалко, каза му: "Ха, още малко!" "Стига, моме, вече нема, свърши ми се днес мехлема. Ела утре по туй време, двама пак да се ебеме!" Тъй почнаха, както падне - и пред обед, и след пладне, ебан дива из гората, изпомачкаха тревата. И в реката - я ги виж - правят си юрек-сикиш! |
|||
| рейтинг 20 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| ПЕСЕН ВТОРА в която се разказва за девойката Цветана Както казахме преди - тя в балкана се роди. Майка и умря тогава на зелената морава и на малката девойка сложиха коза за дойка. Със децата си играеше, от козата си бозаеше... Към десетата година детството и попремина, извисила стан - топола, а пък да я видиш гола - вълна къдрава и гъста от чатала - чак до кръста. Долу пък между бедрата - пичка розова - два ката - гюл трендафил у саксия... А за циците и в мека пазва и до днеска се приказва, топли, трепетни и бели, и с две пъпки напращели. Дупето - алал и вера, само с него кариера тя направи в Истамбул щом султанът туй дочул... (но за туй ще смогнем пак да разкажем със мерак.) Очи черни и красиви, клепки палави, игриви, от небет шекер по-вкусни били сладките и устни. Гледали я се в краката попа, кмета, кехаята, вземали и мярка леко, ала само отдалеко и по тази гиздосия дялкали си те чикии. Та нали била маленка, ни на хоро, ни на седенка, не познала сила мъжка, ни ергенска твърда дръжка. А гърдите и корави - не стискали ръце здрави и младежите от махалата не и препипвали бедрата. Един ден по икиндия татко и - чобан Илия поприседнал на вратата и казал на дъщерята: "Слушай, дъще, време стана да ми бъдеш ти отмяна. На ти гега, на ти свирка, па стани и ти пастирка!" На утрото към гората тръгнала сама момата и козичките подкара тя към горската кошара. |
|||
| рейтинг 70 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| ПЕСЕН ПЪРВА в която всеки ще узнай нещо за един ратай и за куреца му - екстра марка - боздугана на Крали Марка. Това във турско е било, живял ратай в едно село, високо нейде във горите под облаците и скалите. Живял той в хижа сламеница със свойта щерка - хубавица. И бил той сетен сиромах и нямал грижи, нямал грях, овчици две, една козичка и сладкогласна магаричка. Това бил целия му род, това бил целий му имот. На ръст бил нещо като мене, но влачел курец до колене и знаели за него всички: моми, невести и вдовички. И никоя от този край не давала на тоз ратай. Една, едничка там му дала, родила щерка и умряла. Останал пак самин вдовеца и нямал вече що да клеца. Отгледал женското магаре и почнал него да товари. Хрисимата магаричка станала негова женичка. |
|||
| рейтинг 18 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| ПРОЛОГ Възпей, о, музо ти делата, възпей гърдите и краката и подвизите най-достойни, и сладострастия безбройни, възпей ти тази Месалина, най-първа в нашата Родина отдала целий си живот на хуй, държава и народ! Позна тя курове достойни, мъже различни и безбройни, но пичката и яка волна не бе от никого доволна. И най-накрая тя прие с магаре да се наебе. Но тоз въпрос ще се разгледа във епилога най-последен. |
|||
| рейтинг 79 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Вървя напред,стискам зъби,казвам си "ТАКА Е ТРЯБВАЛО",правя се,че не боли...ръката все още стисната в юмрк,привидно съм щастлива.Там вътре обаче не е така,чакам времето ще ми помогне,но защо ли времето спря?!? *ТЕОДОРА МИКИНСКА* |
|||
| рейтинг -70 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Neznae6 kolko p1ti o4ite mi bili sa razplakani! Neznae6 kolko p1ti ustnite teb sa 4akali! Neznae6 kolko p1ti iskax da umra! Neznae6 kolko p1ti pitax se dali si istina! Neznae6 kolko p1ti sama si vqrvax i otri4ax, neznae6 koiko p1ti da ne se vlybvam v teb se zari4ax! Neznae6 kolko p1ti v sebe si ubivax lybovta, neznae6 kolko p1ti v1zkr1svala e tq! Neznae6 kolko p1ti tr1gvax i se vr16tax pak sega zavinagi pri teb ostavam za6toto tozi p1t da si tr1gna nemojax!!! |
|||
| рейтинг 15 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| iskah cvete da b1da za da me pomiri6e6! iskax voda da s1m ujadnql da mi izpie6! iskax xrana da b1da za da me vkusi6... iskax sl1nceto da b1da topla celuvka da polu4i6! iskax kub4e led da b1da v alkoxol da me poloji6 Iskax prosto da me obi4a6, no nemoje6!!! |
|||
| рейтинг 25 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Един ден едно младо момиче, застанало в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето и. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с нея, това било най-красивото сърце, което били виждали. ОТ някъде се появила една стара жена и казала: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето." Насъбралото се множество и младото момиче погледнали сърцето на жената. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни старата жена, как било възможно да твърди, че нейното сърце било по-хубаво. Младото момиче, като видяло в какво състояние е сърцето на старицата се разсмяло и казало: "Ти май се шегуваш! Да сравняваш сърцето си с моето, моето е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда?! "Да", отговорила старицата, "твоето сърце изглежда прекрасно, но аз и за миг не бих го разменила за моето. Всеки белег върху сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдала любовта си. Аз откъсвам по едно парче от сърцето си и го подарявам, понякога и на мен ми подаряват късче сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснала от моето. Ама нали късчетата не са точно премерени, затова и ръбовете понякога. Но аз много ценя тези ръбове, те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявала от моето сърце без другият да ми е давал от своето. От това са празните бразди, които са останали. Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези бразди са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да изпълнят празните места. |
|||
| рейтинг 72 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Самота Пусто е в нощта сърцето ми… Пусто е…. премръзнало от самота…. И само ножа целува днес ръцете ми… Гали ме единствено кръвта… Сенки в тъмното изникват… В погледа им виждам аз смъртта… И в мислите ми пак проникват… За да ми покажат на къде е пропастта… И може би с последната надежда… Ще забравя,че съм пак сама…. И Смъртта със бялата одежда… Ще ми покаже как да полетя… |
|||
| рейтинг 81 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| 'PRIQTELKI DO KRAI' Imam az priqtelka dobra, tq na men mi e kato sestra, zaedno sme vseki den i chas ako se razdelim neznam kakvo shte pravq az. Nikoga ne sporim za momcheta, nito za drebnite neshta, nerazbelni sme tova e qsno - nerazdelni oshte ot deca. Ne che sega sme mnogo golemi, ne che sme hvarlili detskite si dni, no pak se spravqme s nqkoi problemi i nikoga ne sme sami. Ponqkoga sme si sarditi, no tova e za minuta-dve v sarceto si imame pomisli skriti, che cqloto nemojem da razdelim na dve. No vse nqkoga v jivota patqt ni shte se razkloni, chudq se dali togava- shte sme pak priqtelki dobri??? VERONIKA IVANOVA |
|||
| рейтинг -27 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| 'DVE RAZPLAKANI OCHI' Sega sas razplakani ochi taja po lubovta golqma, sega sas dve razplakani ochi razbiram, che e bilo lubov, a ne izmama. I eto tuk na bql list hartiq izlivam makata golqma, i eto tuk,v tozi red na lista ot hartiq salzite mi padat vse edno v bezdanna qma. Bolkata e ogromna, no nemoje nikoi da me razbere, moje samo tozi,koito e stradal ot neq i grehovete im bere. VERONIKA IVANOVA |
|||
| рейтинг 73 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |