Лична поезия
Сортирай по: Дата на добавяне
| Оценка
| Недей плачи недей тъжи когато бъдеш изиграна,напротив весела бъди и да отмъстиш в замяна.И никога не е късно да направиш на мръсника мръсно колкото по късно толкова по мръсно |
|||
| рейтинг 99 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Една сутрешна разходка Ранена душа… Тъга… Сълза… Самота… Да, това е поредната любовна история, поредните счупени сърца и още една тъжна съдба. Дали всеки няма да разпознае в нея част от своя собствен живот?! Може би… не зная… Вървя по улицата, приведена, замислена. Разминава ме някакъв възрастен човек. Спира ме. „Извинете, колко Ви е часът?”. „Ами…” – отговарям му – „Не знам, времето отдавна е спряло за мен!”. Учуден поглед, миг тишина и недоумение. „Какво, нима не знаете, какво е да си човек без душа?”. Замисли се, не съм ли права… Ами, да, защо ми е да знам как лети времето, та нали всяка минута е същата като предишната, като следващата… И нищо не се променя! Някъде напред едно дете, малко и невинно, ми помаха с ръчичка… Усмихвам се плахо. „Колко миловидно, чисто и спокойно е то” – помислих си. Да, някога и аз бях като него, толкова свободно и безгрижно… Тиха въздишка… Изгаряща мисъл… Как неусетно се изнизва животът покрай теб, не забелязваш кога си се променил. Поел си първия си дъх, направил си първата си крачка, изрекъл си първата думичка, престъпил си за първи път в клас, влюбил си се за първи път… Първи и единствен… Не, не, не плачи сърце, той няма да се върне, тръгна си вече, завинаги… И пак вървя по тази улица на откровения и осъзната реалност, пронизва ме някакво странно чувство, хладнина, безпокойство… „О, колко е студено!” – тихо прошепвам. До мен човек, обикновен, сив и забързан, учуден спря и ме погледна. „Госпожице, добре ли сте? Студено ли Ви е, защото слънцето така хубаво пече и…”. Вдигнах поглед, да го виня ли, че не ме разбра? А, защо, та той няма общо с моето нещастие! А може би и той е самотник като мен… Знам ли, днес всеки е сложил някаква маска и се крие от същността си… Нищо подсъдно, напротив, ужасно оправдано! „Знаете ли господине, прав сте, денят е така прекрасен!” – отговорих любезно, „А в мислите ми – така мрачен и ужасен” – помислих си и го разминах с усмивка. Една усмивка – толкова горчива и толкова фалшива! А как само ми отива да бъда щастлива! Но, уви… „Ха-ха, ами, съдба” – отнякъде се изсмя тийнейджър. Господи, дете, колко си щастливо, че все още не знаеш, какво означава тази дума и колко е тежка тя! Някой ден ще разбереш, колко безмилостна може да бъде тя. „Съдба” – тя дава, тя отнема… Никога не знаеш какво ще ти поднесе, а й се радваш като на малко дете… Иронично! Един миг и след него един цял свят рухва, защото Съдбата е пожелала така! Да се бориш с нея ли?! Вечна битка, която не можеш да спечелиш. Тя винаги те наранява там, където си най-слаб, най-уязвим! Дали е случайно? „Ха-ха, ами, Съдба” – изкиска се пак момчето… А моята разходка си продължава… Спуска се мрак… Градският часовник отмерва 12 часа… Странно, а аз си мислех, че се е стъмнило… Е, нищо, поне ще си довърша броденето из спомените. Май дочувам музика? Да, любимата ми песен: „You are always in my mind, always in my heart”… Така е, но защо не чувам стъпките ти до мен?! Може би, защото това беше само цитат от песен, а в рефрена на живота, твоето място е далеч от тук и с някой друг… И все пак аз не вървя сама, никога не съм дори… сега разбрах, ето, тук си, в спомените – тях няма кой да изтрие! Носталгия… Тежка въздишка… Знам – миналото няма да се върне и счупеното не може да се поправи, но… оставете ме малко да си помечтая… Ех, изморих се от тази разходка! Но, казват, полезно било, чувстваш се по-добре… Ами, може и така да е… |
|||
| рейтинг 76 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ! Всяка мисъл връща ме към теб, а спомените изпълват със сълзи моите очи! Всеки миг прекаран с теб, връща спомените в мен и безпощадно ме раняват те! Искам всичко аз да забравя, и от сърцето мое да те залича! Искам да забравя любовта, с която даряваше ме ти! Да залича страстта, с която подлудяваше ме ти! Искам да забравя усмивката ти аз, да забравя колко много ме боли! Искам в алкохол мъката си да удавя, и всичко да забравя аз! Искам да не ме боли, искам за теб да не мисля, и в спомените мои да не идваш ти, но нима възможно е това.... |
|||
| рейтинг 54 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| САМОТА Стоя сама във мрака на нощта, а болката разкъсва моята душа! Потъвам в бездната на самотата и студът превзема моето сърце. Ти не си до мен сега, с устни парещи да стоплиш ме в нощта! Сърцето мое без глас крещи: "Моля те върни се ти"! Върни и радостта в моя ден! Нима не разбираш колко ме боли, щом далече си от мене ти? Нуждая се от твоите очи, за да виждам,разбери! Нужно ми е твоето сърце, за да мога да живея! Не разбираш ли? Нуждая се от теб, за да бъда щастлива! |
|||
| рейтинг 70 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| ЩЕ ПРОСТЯ ЛИ? Сърцето ми сега е наранено, от любов и омраза-раздвоено! Щом си близо те обича лудо, но няма ли те-от ревност полудява! Изневярата твоя ме изпепели и чувствата във мен унищожи! Вярвах сляпо в теб и любовта ти, но лъгал си ме ти без срам! Защо така постъпи ти? Кажи-защо ме нарани? С какво заслужих аз това, нима любовта ти е била лъжа? Сега пред мен стоиш на колене, и със рози във ръце,ме молиш ти: "Моля те,прости ми,любима!" Но дали ще мога да простя, да простя,и да забравя! |
|||
| рейтинг 55 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| МЪРТВА СЪМ Празнотата бавно ме поглъща, и умирам всеки миг! Вече нямам сълзи, нямам и сърце,което да ме боли! Студът до болка ме прегърна, и все едно-мъртва съм сега! Ти не си до мен сега с устни да стоплиш и студът от мен да прогониш! Сърцето б мен не плаче вече, мъртво е от ранито то! А душата в мен крещи, "защо погубваш ме така, защо убиваш ме сега"! Мъртво е сърцето в мен, и що е обич-то не знае! Мъртва съм сега, за милост-не моли! |
|||
| рейтинг 61 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Спомняаш ли си ти, за онази малката, на която щастие обеща.. спомняш ли си ти за онази малката, с която кратко си поигра.. |
|||
| рейтинг -11 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Казаха ми,че целувките правят хората щастливи.Искаш ли да те направя най-щастливия човек на света? |
|||
| рейтинг 53 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| "Не винаги под слънцето се скиташ.Не винаги живота ти е лесен ,но винаги е нужно да се питаш-...живот ли щеше да е ако беше лесен ...?Не винаги преглъща се вината, не винаги и времето лекува ,но винаги запазва се цената и винаги безумно много струва.." |
|||
| рейтинг 96 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Те бяха три РОЗИ, бяла,червена,жълта.Бялата аз червената ти ,а жълтата тая дето ни радели |
|||
| рейтинг 107 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| мразя ЛЮБОВТА защтото те кара да страдаш!Мразя ЖИВОТА защтото е суров!Желая СМЪРТА защтото ми е УТЕХАТА !!! |
|||
| рейтинг 91 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Обичах едно момче!То същто ме обичаше!Исках ме да тръгним! Но сърцето ми поцказа че той не е ЛЮБОВТА а СМЪРТА !!! |
|||
| рейтинг 59 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Родих се БЕБЕ!Родих се ДЕТЕ! Родих се МОМА!Родих се ЖЕНА! Но сега съм труп с дълбока рана в СЪРЦЕТО!!! |
|||
| рейтинг 92 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Знаех какво е да ОБИЧАШ!Знаех какво е да се ВЛЮБИШ!Знаех какво е това ГАДЖЕ!Но незнаех какво е да СТРАДАШ!!! |
|||
| рейтинг 84 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Сега е моя ред да бъда лоша.Сега е моя ред да причинявам болка и страдания да мразя ито поне мъничко!!! |
|||
| рейтинг 85 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Едно сърце от болка стене.Едно сърце пълно д гняв и омраза !!! |
|||
| рейтинг 89 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Любовта е най-хубавото нещто в живота но понякои път когато двама се ОБИЧАТ и единият каже всичко свърши между нас.То тогава става голяма болка.Но понякога бови в ЛЮБОВТА!!! |
|||
| рейтинг 61 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Веднъш се родих!Веднъш живях!Веднъж се влюбих!Веднъш страдох!И ти беше проблема в мен ти ми разби сърцето на хиляди парченца !!! |
|||
| рейтинг 84 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| случайно те срещнах случайно ме спря,случайна зеница кръстоса ноща.случайно повярвах на погледа твой.случайно повярвах ,че вече си мой.случайно те срещнах с друга сега,случайна усмивка,а в нея тъга.случайно забравям,че ти си това.каква красива случайност но с толкова много подли неща! |
|||
| рейтинг 70 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| ти спомняш ли си първата целувка откривана от хорските очи,а после капките дъждовни се сляха с мойте сълзи.ти спомняш ли си първата прегръдка и покритото с облаци небе.ти спомняш ли си срещите любовни и нежеланото от теб дете.майка на 16 години,дори и смешно да звучи.смях се аз някога през сълзи,това дете животът ми разби.и чаках те отново да се върнеш макар да знаех,че при друга си добре.напразно влак след влак посрещах и се надявах като малко дете.единствената ми утеха е днес детето.погледна ли го все едно виждам теб усните,очите ясно сини като капчици кристални те блестят.очи който никога не лъжат,но мен излъгаха нали? и моят ли син лъжец ще стане? но аз ще го предпазя от това.каквото мога ще му дам но никога не ще допусна в очите му да има срам.и ако някой ден той ме попита "къде е татко мамичко кажи",ще мога ли да му разкажа всичко без лъжи? или ще го притисна нежно до сърцето си и ще си спомня за ония дни и нощи и за отлетелите мечти.и ако някой ден при мен се завърнеш ти то знай че аз ще ти простя ,но не за туй че си моята обич,а защото си на моя син баща. |
|||
| рейтинг 77 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |