lichna_poezia

Сортирай по: Дата на добавяне  | Оценка
Всяка една моя минута е изгубена в мисли за теб.Тя ме кара да губя част от моята самоличност.С всяка една мисъл за теб аз губя другите мой свещени спомени.Ти превземаш всичко в мен,след време аз даже не знам коя съм,и какво направих и какво правя за да те имам,за да бъда с теб .Не виждам другите ,те просто са си там,те са нищо за мен,само ти си важен за мен.Затварям съзнанието си за всичко друго, което не е свързано с теб,забравям за всеки човек.С времето аз се вманиачавам по теб,ти ставаш моя мисъл,моя цел, моя начин на живот.След всичкото това време аз осъзнавам,че за мен няма нищо по-важно от това да те спечеля за себе си.Боже, в какво съм се превърнала?Нима преди бях такава?Не,напротив.Бях един човек изпълнен с красиви чувства и желания,сега този човек го няма,на негово място е една вманиачена жена,която те иска на всяка цена,и всичко заради това че те обичам,а ти не го разбираш.Или просто не искаш да видиш,че аз съм жената която те обича най-много от всички други.През леглото ти минават много и винаги различни жени,ти повече никога не им се обаждаш ,не ги търсиш.Чудя се защо винаги търсиш мен?Защо винаги се връщаш при мен?Дали ме обичаш?Дали ме искаш само за себе си?Дали желаеш същото което и аз?Гледам умислените ти очи всеки път,те казват толкова много за теб ,а същевременно нищо.Целувките които се чудиш дали да ми дадеш и ръцете които се питаш дали да спреш.Питам те дали ме обичаш още,а ти гледаш в страни.Тогава виждам човек които не познавам а и не искам да го познавам.Искам да бъда с човека с които се запознах,този тук не ми харесва.Аз се влюбих в човека,които се смееше,човека които се забавляваше с мен,ако вече ти преча и нямаш чувства към мен ,по-добре ми кажи сега,за да си отида и да знам че ти никога няма да бъдеш с мен,вместо всеки път когато ме любиш да разбиваш сърцето ми,да крадеш душата ми.Те трябва да бъдат на друг,не на теб, ти не ги заслужаваш,но аз не мога, а и не искам да те спирам да взимаш всичко от мен.Дори да ме боли аз пак ще те желая,но когато кажеш край и за винаги се откажеш от мен ,тогава аз ще забравя гордостта си ще пренебрегна всички чувства към теб и ще обичам друг,а не теб._AGRESIVNATA_
рейтинг 554 оцени: + Изпрати | Инфо
Струва ли си да те обичам?Не,но те обичам.Заслужава ли си ден и нощ да плача за теб?Не но го правя.Има ли нужда да съм тъжна?Не,но съм.Трябва ли сърцето ми да се къса от болка заради теб?Не но то се къса на малки парчета заради теб,трябва ли да стискам устни когато искам да те целуна,не но го правя.Всеки ден и всяка нощ мисля за теб,не минава и минута в която да не мисля за теб,дали ще ме потърсиш,дали ще пишеш или ще се обадиш.Всеки един момент аз чакам и чакам,да бъда пожелана от теб.На всичко съм готова за теб.Моментът в който ти кажеш :Ела аз тръгвам,забравям за всичко и бягам с всички сили към теб.Може би за миг съм твоя и ти можеш да правиш каквото си искаш с мен.Позволявам всичко,нищо не ти забранявам,аз съм твоя тук и сега.Минава време и аз си отивам,ти пак забравяш за мен,забравяш онзи така желан от мен миг,който чакам всяка една минута,забравяш прегръдките,забравяш нежните целувки с който ме обсипваше тогава,изгарящият поглед с който ме гледаше,страстта в очите ти.Любовта която видях там в празнотата на твоя мил поглед беше насочена към мен,това ме побъркваше,най-сетне бях твоя и ти мой.Сърцата който се сливаха и сякаш биеше едно сърце а не две.Този момент никога не бих го забравила,макар че сега в съзнанието ти няма и капка от всичко това.Но аз чакам да се повтори всичко онова,аз чакам мили мой да ме потърсиш,но заслужава ли си докато чакам да забравям за всичко и всеки?Може би да,а може би не.Обичам те,а трябва ли?Ти обичаш ли ме така както аз те обичам.Със сигурност не.Защото ако ме обичаше тъй силно колкото аз теб,ти щеше да си при мен за винаги,а не от време на време_AGRESIVNATA_
рейтинг 736 оцени: + Изпрати | Инфо
Болката с която ме убиваш се е превърнала в стъкло...Стъкло,което е счупено от плача ми...Парчетата са твърде малки и остри за да ги сглобя,но са твърде големи за да ме убият изцяло.Любовта,която исках да ти дам се превърна в една сянка над мен,която ме измъчва,измъчва ме защото не е споделена.Не виждам себе си,виждам отражението си само,което не мога да върна в реалността...Виждам кръвта от сърцето ми,която капе върху тази бяла приказка навън!
рейтинг 535 оцени: + Изпрати | Инфо
„Самотна сълза”

Море от сълзи кристални в очи красиви,
самотни,тъжни и на вкус горчиви,
усещам студ,усещам празнота
толкова боли,че в сърцето ми е тя.


Утеха намирам само в тях
забравих какво съм и какво бях
мисълта за нея отново прогонвам
сгушен в ъгъла сълза проронвам


Радост и тъга,в оснвота им пак сълза
приятелка сред приятелите най-добра
не ме оставя в самотата да пълзя
и на край света спътница е тя.


Две сълзи,те вечно ще са там
на лицето на човек останал сам,
покой никога не ще ги споходи
когато по света с мъка на сърцето ходи.

рейтинг 550 оцени: + Изпрати | Инфо
Вилнее бурята отвънка и гръм удари моето сърце, светкавица проблясна в тъмнината и зърнах отражението на твоето лице.
То беше тъжно и самотно и някак си загубено в ноща, очакваше преградка нежна и дума блага, за да успокои гнева.
Ужасни мисли тичаха в главата му и блъскаха се те за отговор - Защо?
Въпроси много - няма отговор!
Какъв живот!
Загубваш нещо ценно, много ценно и получаваш мъка, болка, самота.
Загубваш друго ценно и се чудиш - Накъде сега?Да продължвам ли живота гаден?
И тръгваш бавно с надеждата една, че в бъдещето всичко ще е ясно, че там ще бъде осъществена твоята мечта.
Но пак разбираш от живота гаден, че всичко се заплаща няма даром, за да получиш нещо, трябва да дадеш, но нещо ценно за сърцето ти - УЖАСНО Е!
рейтинг 441 оцени: + Изпрати | Инфо
Утолявам мъката си в питието, паля цигара и още една, гледам как времето неусетно минава край мен в самота.
Викам момичето да ми сипе отровата, бавно изтича деня, бавно изгаря цигарата както болката в мойта душа.
Плаче ми се толкова много, но сълзи няма изтекоха веч. Вика ми се толкаво много, но глас няма виках навред. Виках, но никой не чува мойта песен ужасна. Седнах накрая ей тука и запалих цигара в ноща, пих от отровата мръсна и си пожелах да умра. Загледах се горе в небето и запитах плахо така: Има ли кой да ме чуе и да ми каже причина, за да живея сега?
Нямаше отговор. Тихо е!
Нямаше никой до мен.
Гледах в тъмното нищото и така останах в плен. Бавно цигара падна и подейства отровата мръсна, погледнах нагоре към мрака и видях там бъдещето.
рейтинг 445 оцени: + Изпрати | Инфо
А някога не бях така както съм сега.Вътрешно съм тъжна и сама.Липсват ми малките неща и си спомням за отминали лета.Сега една,утре друга,някой ден нечия съпруга.С него съм а всякъш съм сама.Вече не е същото като преди.Сега се сещам пак за него.За дни и нощи двамата.Липсва ми, как за него аз мечтая,толкова силно го желая,но е то на няма го.Аз съм някъде там,а той е другаде запилян.Кога ли погледа му аз ще срещна?С целувка нежна да го посрещна и да му кажа колко много той за мене значи.Но ето на,няма го.И дори да е до мен той пак ще е далеч от мен.
рейтинг 506 оцени: + Изпрати | Инфо
сърцето ми ти рани
и на две го разби
и сега прокливам твоите дни
спомняш ли си ти онези дни
в които накара сълзи да капят от мойте очи
за теб това беше забавление
но за мен това беше мъчение
умирам аз сега а ти дали го разбра
рейтинг 561 оцени: + Изпрати | Инфо
сърцето ми спря
заради страданието подарено от теб
не мога да простя
заради мъката нанесена от теб
обвинявам теб сега
за всяка сълза и обида излязла от твойта уста
живот ли е това аз питам сега
но не мога да разбера затова аз избрах да умра

рейтинг 507 оцени: + Изпрати | Инфо
Научи ме

1 Научи ти кръвта ми да кипи,
а сърцето тъй силно да тупти.
Влезна под кожата ми ти
и ме накара само ти да си в моите мечти.

2 Научи ме да обичам от душа
и не съжалявам за това!
Направи ме обичана
и доказа ми,че не съм отричана!

3 Научи ме истински да копнея
и да си мисля за някого!
Научи ме със смисъл да мечтая
и само теб да желая!

4 Ти научи как всичко в мен да трепва
от радост,щом те зърна
и да искам да те прегърна!

5 Бе ти този,
който ми показа,
че не са важни въпроси!

6 Бе ти този,
който с нежността и любовта си,
направи тъка,
че да немога да те извадя от ума си!
рейтинг 457 оцени: + Изпрати | Инфо
Сън

1 Сън сънувах
и може би бълнувах.
Красив бе той
и ни намерих миг покой.

2 Един сън мен плени
и накара сърцето ми,
по-силно да затупти.

3 Дали ще го има пак,
този сън вълшебен
но нека бъде -
също толкова нежен.
рейтинг 527 оцени: + Изпрати | Инфо
Котенце

1 Котенце бяло и нежно
на цвят е,
сякаш като снежно.

2 Мърка с тънък глас тихичко
и все едно е само то,
толкоз красиво,
единствено на земното кълбо!

3 Това котенце любимо,
искам с мен да е щастливо,
защото то ме е дарило,
със сърцето си игриво.
рейтинг 528 оцени: + Изпрати | Инфо
Обичам те


1 Обичам те с всяка
бемчица и недостатък
и не мисля,че от това
животът ми ще стане по-кратък!

2 А напротив,знам,
че щом е с теб-
дори да бъди твърд като лед,
пак ще е сладък като мед!

3 Обичам те така,
както никой друг неможе
- знай това.
Обичах те преди,
обичам и сега
и така до края на света!
рейтинг 493 оцени: + Изпрати | Инфо
Преди време, казваше ми мама, да внимавам с мъжките сърца, като стана аз жена. Един ден в мъж аз се влюбих и всичко тогава загубих, с мен той си поигра и каза, че аз не съм неговата жена, тогава останах тъжна и сама. Плачейки сърцето беше тъжно и небето. Аз бях детето само на полето, бях малка и наивна и доста наивна, мъжът за мен не мечтаеше, а сърцето някъде витаеше, нарани ме той жестоко и аз реших да скоча от високо, тогава мама ми рече, видя ли моето дете, че мъжкото сърце любов не дава, а само ни наранява, погледнах мама в очите и се стекоха сълзите, и рекох и. Защо мамичко, мъжете са ледени като ледовете? Мъжете мамо само така използват една жена и всичко и обещават а нищо не и дават. Мама беше права за това, че всичко е една лъжа .От тогава любов аз не давам, и гледам само да ги наранявам. Мъжът жесток е винаги с жената, проклета да е съдбата, защото жената обича да дарява а мъжа не я заслужава.
рейтинг 511 оцени: + Изпрати | Инфо
Забрави ме и чак сега се сети,че ме има,когато вече не ми трябваш,когато вече не мисля за теб и не те искам...Аз си имам вече друга радост,вече не си ти.Когато телефона звънна сърцето ми трепна и се очудих ,че си ти.Защо ме потърси след толкова много време?Липсвам ли ти?!?!Или искаш да чуеш гласът на малкото глупаво момиченце,което те обичаше толкова много,че беше готово на всичко за теб.Сам ли си?!?!Аз не съм.Тъжен ли си?Aз съм щастлива с него.обичаш ли ме?Аз вече не,обичам него вместо теб.Плачи и за мене тъжи,тъй както аз роних сълзи.Бъди сам и гледай моето щастие и нека то бъде твое нещастие._AGRESIVNATA_
рейтинг 501 оцени: + Изпрати | Инфо
Недей плачи недей тъжи когато бъдеш изиграна,напротив весела бъди и да отмъстиш в замяна.И никога не е късно да направиш на мръсника мръсно колкото по късно толкова по мръсно
рейтинг 560 оцени: + Изпрати | Инфо
Една сутрешна разходка

Ранена душа… Тъга… Сълза… Самота…
Да, това е поредната любовна история, поредните счупени сърца и още една тъжна съдба. Дали всеки няма да разпознае в нея част от своя собствен живот?! Може би… не зная…
Вървя по улицата, приведена, замислена. Разминава ме някакъв възрастен човек. Спира ме. „Извинете, колко Ви е часът?”. „Ами…” – отговарям му – „Не знам, времето отдавна е спряло за мен!”. Учуден поглед, миг тишина и недоумение. „Какво, нима не знаете, какво е да си човек без душа?”. Замисли се, не съм ли права… Ами, да, защо ми е да знам как лети времето, та нали всяка минута е същата като предишната, като следващата… И нищо не се променя!
Някъде напред едно дете, малко и невинно, ми помаха с ръчичка… Усмихвам се плахо. „Колко миловидно, чисто и спокойно е то” – помислих си. Да, някога и аз бях като него, толкова свободно и безгрижно… Тиха въздишка… Изгаряща мисъл… Как неусетно се изнизва животът покрай теб, не забелязваш кога си се променил. Поел си първия си дъх, направил си първата си крачка, изрекъл си първата думичка, престъпил си за първи път в клас, влюбил си се за първи път… Първи и единствен… Не, не, не плачи сърце, той няма да се върне, тръгна си вече, завинаги…
И пак вървя по тази улица на откровения и осъзната реалност, пронизва ме някакво странно чувство, хладнина, безпокойство… „О, колко е студено!” – тихо прошепвам. До мен човек, обикновен, сив и забързан, учуден спря и ме погледна. „Госпожице, добре ли сте? Студено ли Ви е, защото слънцето така хубаво пече и…”. Вдигнах поглед, да го виня ли, че не ме разбра? А, защо, та той няма общо с моето нещастие! А може би и той е самотник като мен… Знам ли, днес всеки е сложил някаква маска и се крие от същността си… Нищо подсъдно, напротив, ужасно оправдано! „Знаете ли господине, прав сте, денят е така прекрасен!” – отговорих любезно, „А в мислите ми – така мрачен и ужасен” – помислих си и го разминах с усмивка. Една усмивка – толкова горчива и толкова фалшива! А как само ми отива да бъда щастлива! Но, уви…
„Ха-ха, ами, съдба” – отнякъде се изсмя тийнейджър. Господи, дете, колко си щастливо, че все още не знаеш, какво означава тази дума и колко е тежка тя! Някой ден ще разбереш, колко безмилостна може да бъде тя. „Съдба” – тя дава, тя отнема… Никога не знаеш какво ще ти поднесе, а й се радваш като на малко дете… Иронично! Един миг и след него един цял свят рухва, защото Съдбата е пожелала така! Да се бориш с нея ли?! Вечна битка, която не можеш да спечелиш. Тя винаги те наранява там, където си най-слаб, най-уязвим! Дали е случайно? „Ха-ха, ами, Съдба” – изкиска се пак момчето…
А моята разходка си продължава… Спуска се мрак… Градският часовник отмерва 12 часа… Странно, а аз си мислех, че се е стъмнило… Е, нищо, поне ще си довърша броденето из спомените. Май дочувам музика? Да, любимата ми песен: „You are always in my mind, always in my heart”… Така е, но защо не чувам стъпките ти до мен?! Може би, защото това беше само цитат от песен, а в рефрена на живота, твоето място е далеч от тук и с някой друг… И все пак аз не вървя сама, никога не съм дори… сега разбрах, ето, тук си, в спомените – тях няма кой да изтрие! Носталгия… Тежка въздишка… Знам – миналото няма да се върне и счупеното не може да се поправи, но… оставете ме малко да си помечтая…
Ех, изморих се от тази разходка! Но, казват, полезно било, чувстваш се по-добре… Ами, може и така да е…


рейтинг 496 оцени: + Изпрати | Инфо
ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ!


Всяка мисъл връща ме към теб,
а спомените изпълват
със сълзи моите очи!
Всеки миг прекаран с теб,
връща спомените в мен
и безпощадно ме раняват те!
Искам всичко аз да забравя,
и от сърцето мое да те залича!
Искам да забравя любовта,
с която даряваше ме ти!
Да залича страстта,
с която подлудяваше ме ти!
Искам да забравя усмивката ти аз,
да забравя колко много ме боли!
Искам в алкохол мъката си да удавя,
и всичко да забравя аз!
Искам да не ме боли,
искам за теб да не мисля,
и в спомените мои да не идваш ти,
но нима възможно е това....
рейтинг 474 оцени: + Изпрати | Инфо
САМОТА


Стоя сама във мрака на нощта,
а болката разкъсва моята душа!
Потъвам в бездната на самотата
и студът превзема моето сърце.
Ти не си до мен сега,
с устни парещи да стоплиш ме в нощта!
Сърцето мое без глас крещи:
"Моля те върни се ти"!
Върни и радостта в моя ден!
Нима не разбираш колко ме боли,
щом далече си от мене ти?
Нуждая се от твоите очи,
за да виждам,разбери!
Нужно ми е твоето сърце,
за да мога да живея!
Не разбираш ли?
Нуждая се от теб,
за да бъда щастлива!
рейтинг 494 оцени: + Изпрати | Инфо
ЩЕ ПРОСТЯ ЛИ?


Сърцето ми сега е наранено,
от любов и омраза-раздвоено!
Щом си близо те обича лудо,
но няма ли те-от ревност полудява!
Изневярата твоя ме изпепели
и чувствата във мен унищожи!
Вярвах сляпо в теб и любовта ти,
но лъгал си ме ти без срам!
Защо така постъпи ти?
Кажи-защо ме нарани?
С какво заслужих аз това,
нима любовта ти е била лъжа?
Сега пред мен стоиш на колене,
и със рози във ръце,ме молиш ти:
"Моля те,прости ми,любима!"
Но дали ще мога да простя,
да простя,и да забравя!
рейтинг 445 оцени: + Изпрати | Инфо


<< < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 > >>