Лична поезия
Сортирай по: Дата на добавяне
| Оценка
| България Отечество наше лубимо, аз казвам ти ти си герой, и ще пребъдеш в годините макар да сме малко на брой. Децата ти са пръснати навсякаде,виж ,колко сме останали сега,нима това Балгарио си чакала,защо остави се така. Че народът ни е умен, не е прост,но си вярата загуби и остави се на чужд народ,да ни води към заблуди. Моля те аз майко Българио,децата си свой прибери,че вав тебе си имаме всичко надежда,вяра ,пари. И народът ни силен да стане и отново да вярва на теб,Българио виж се Щастлива,така ще им вдъхнеш УСПЕХ. |
|||
| рейтинг 291 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Една любов Една любов-отчаяна и мимолетна за цял живот белязала душата. Една любов-сърцето,с която трепна съживява спомен жив от дълбината. Една любов-замаяна,непълнолетна от глъдка въздух пак се ражда. Една любов-държана в клетка от ъгъла във тъмнината се обажда. Една любов-омразата надвила като реката бързотечна. Една любов-във тъмното се скрила, за да остане вечна. |
|||
| рейтинг 191 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Бяла книга Душата ми е бяла книга и писали са много там. От всеки скъсан лист боли я, Дали на друг ще мога да я дам? Ръцете бяха вашето перо. С нокти писахте по мен. Неподозиращи за туй тегло, което носих всеки ден. Кръвта ми служеше ви за мастило. До последно капките броях. Източихте докрай това мъртвило, а аз дори не ви и спрях. Сърцето ми бе вашето изтривало. Изтривахте със него Любовта. Сега аз слагам покривало на книгата...на моята душа!!! |
|||
| рейтинг 188 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Любовта не се сбогува Безмълвни очите ми говорят. Безчувствено прониква в мен леда. Не мисля,че е само порив или вятър пронизал ме в ноща. О,аз говоря,но дали ме чуваш? Дали усещаш моите ръце? Защо не спираш да тъгуваш? Нали при теб е моето сърце. Сълзите падат като дъжд и утрото далече ми се струва. Както казах го веднъж: Любовта не се сбогува... |
|||
| рейтинг 188 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| С мъже обичам да си играя,за любов неша и да зная.Моито име е лъжа обичам да причинявам тъга,искам сега да съм сама.Красива и зла, тъжна и добра.Ах… каква съдба?Мислиш,че си само ти?Обърни се и помисли.АЗ съм жена като трева.Мислиш,че съм това?Ах.. каква лъжа.Тъжна съдба ,гореща сълза пада от лицето ти нежно.Тъй сладко и небрежно.Едно от мене запомни ,че минало ще бъдат предишните дни.Толкова много се смях и всичко преебах и тогава разбрах,че обичал си ме ти в онези дни.Съжалявам за това моя малка сълза падна на земята,а ти вдигна си главата и ми каза:Не плачи за мене ,ще дойде друго време,ще обичаш друг,но както аз те обичах и в теб се вричах няма да има.С поглед злобен,озлобен ти казах аз:Не мисли ,че някога ще обичам аз.От лед сковано е моето сърце и никое момче неще стопи леда.Погледна ме отново ти и се гледа в моите очи, и разбра че с теб се подиграх и много си поиграх.Това съм аз!!Лед ,а не жена с топли ръце,а с ледено сърце_AGRESIVNATA_ |
|||
| рейтинг 184 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Заспивам сама,събуждам се сама,леглото ми е пусто и през деня и през ноща.От моя прозорец нахлува студина,а по лицето ми уморено се сти4а парешта сълза.И съништата се превърнаха в кошмари,търся теб и твоите следи,и там в тях откривам блед спомен за нашата лиубов и нашите ме4ти.А когато се събудя-в главата ми: -Каде си ти?,Каде са парештите устни и топлите длани?Защо не шепнеш с нежния си глас,къде из4езна вси4ко между нас? |
|||
| рейтинг 171 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Нещо на очите ми люти , а в сърцето ми сякаш въглен гори,нещо ме боли,но не знам защо и от кого.Дали причината не си ти?Вярвах на лъжите ти безкрайни и сега раните във мен са трайни.Дни,часове всеки миг поне ми носи спомена за теб,боли и то много,но тази болка е сладка и никак не е кратка.Далеч от очите далеч от сърцето казват хората от много време. И истината е такава,няма ли те сякаш нищо не изпитвам,сякаш ти не си бил никога при мен.Започвам да забравям лицето ти гласът ти,полъхът на парфюм ,топлите ръце с който ти плени моето сърце.Забравям всичко за даден срок, и правя голям скок в живота си нещастен.Минават дни и седмици телефона пак звъни,вдигам и се оказваш ти,молиш ме да се видим,макар да знам за какво е тази среща аз приемам и те чакам.Пишем си думи напразно,виждаме се рядко и тайно.Безсмислени срещи,горящи свещи и за какво?И след всичко онова ти забравяш и си заминаваш.Отиваш си не знайно на къде и взимаш с себе си моето мъничко сърце.Да вярно е аз съм малкото дете .Гледам с умиление и носталгия зад гърба си.Гледам на пред и нищо не виждам,няма нито един мъж който да обичам и той да ме обича.Заслужава ли си да съм с някой които не е за мен и не знам дали обичам истински?Да защото така поне няма да съм сама и да ме преследва на всякъде мисълта за човек който е с камък в гърдите вместо сърце._AGRESIVNATA_ |
|||
| рейтинг 163 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Моят живот е забравена гробница.Зарових там спомените на радост,трепети и въздишки.Сега лентата на живота ми е сива и тя спря да се варти.4увствам болката по тялото ми,как вените ми кървят ,костите ми стават на пепел и свършва се за мен светът. |
|||
| рейтинг 157 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| От днес не ми пука за теб. Не ме интересува че си с нея! Сърцето ми вече е сърце от лед. От днес аз по-силно ще се смея. Повече няма да плача аз, няма вече да страдам! Вече над чувствата си имам власт. Ставам и напред продължавам. Ще дойде ден и ти да страдаш, но тогава аз ще съм със друг. Ще молиш и ще съжаляваш, но няма ти да бъдеш с мене тук... |
|||
| рейтинг 152 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| И някъде там аз се спрях и за миг твоите очи видях.Сякаш тъжните дни отново аз преживях.Усетих мъка и тъга и може би малко топлина,от твоето сърце любов аз чаках и дълги нощи за тебе плаках.Спря се и ти ,и се сети нали?Че за теб аз всичко дадох и нищо не получих в замяна.Горящите свещи и многото срещи.Целувки омайни и много тайни.Докосваше ме с плахи ръце и биещо лудо сърце.Помисли си грешка е било,не съм била аз в твоето легло.Обърна се и си замина ,и като пътен знак ти ме подмина.Не видя сълзите в очите ми не разбра болката в гърдите ми.Не те догоних знаеш ли защо?Защото болката за мен е рана, а любовта ни е голяма драма. Аз те преживявам макар и трудно с многото сълзи,изгасям хилядите пламнали искри.Но от мен да знаеш нещо,че там където е горяло остава да пламти._AGRESIVNATA_ |
|||
| рейтинг 147 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, боже, Ти някога ми каза, че след като съм да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. "Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!" |
|||
| рейтинг 143 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Знам,че ти обичаш само мен. Зная,че за мене мислиш всеки ден. Но силен страх във мен крещи, че не съм единствена във твоите мечти. Питам те-и ти отричаш. Казваш,че само мен обичаш. Но глас едничък в мен крещи, че друга се оглежда в твоите очи. Сърцето кърви и не спира. Отговор търси,но не намира. И истината дяволски боли, но още помня как щастливи сме били... |
|||
| рейтинг 130 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Вдъхновение мое открито и сътворено,сътворено от красиви слова,слова на недоказани дела бистър като чиста сълза,сълза на недоказана любов,любов оставаща в вечноста,в вечноста на наще мечти Вдъхновение мое открито и завършено,завършено от красиви слова оставащи в безкрая,в безкрая на наща несподелена мечта |
|||
| рейтинг 123 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Мечтая със теб вечно да остана, но в миг мечтата се превръшта в измама. Искам да съм с теб заради това, което носиш в своята душа. Сега разбирам защо треперя в нощта, в плен на някоя несбъдната мечта. Всеки ден се потаря, а тъгата в мен се слива с тъмнината. Картината мрачна е моята душа от самота изпълнена с много, много тъга. Вече проумявам грешката наша, че всичко било е плод на измама. Осъзнавам колко съм малка, повярвай точно сега се чувствам изключително жалка. |
|||
| рейтинг 122 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Когато в Коледната вечер снегът примамливо блести, когато свещите трептят, а виното искри, искри, в таз нощ излез навън, небето звездно погледни и пожелания за много щастие от мен ти с радост приеми. “В тази нощ озарена от щастие, в тази нощ ние пак се прераждаме! Тази нощ ни възвръща надеждите в благодатното радостно бъдеще! Нека чашите празнични - пълни са, и сърцата на всички ни - слети са, а ноща във която всички обичаме да бележи Нова година!” |
|||
| рейтинг 119 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| И мина доста време и всичко се забравя макар и бавно отминава,минават седмици безкрайни и раните ми трайни за миг се заличават,и с нещо повече се отличават,че всеки спомен скъп за мене беше като скръб.Виж… дори не плача ,като гледам твоя снимка.Дори не помня общата картинка.Може би сега си просто човек,а не любов голяма,един от всички и от всички един.Сега се мъча спомените да превъзмогна и май успявам,мисля че забравям.Потърсих те веднъж,но не получих отговор,за мен отдавна дойде края,усмихвах се на всички,привидно бях добре,а вътре в мен имаше разпадащо се сърце.Сега не е така. Усмихвам се и съм щастлива,разбрах че ти не можеш нищо да ми дадеш,камо ли пък мен да разбереш.За това скъпи мой, реших да продължа живота си на пред ,с някой сладък като мед,преди заместваше го ти,но уви всичко май се промени.Ти не съществуваш вече ,отново е моето мече.Макар различен и не такъв какъвто искам аз.Сега разбирам,че това което търсех дълго време е било винаги при мен,но дълго запленена и много наранена,не осъзнавах,че мъжът за мен е той,а не ти.Раняваше моето сърце и плачех като дете,но стига вече.Любовта изчезва и мисъл една ме навежда,надолу до земята.Превивах се от болка,и плачех и крещях,вземи живота ми нещастен и дай ми някой страстен,за мене да тъгува и малко да ревнува.Молих се да те забравя,но споменът остава.И може като въглен да гори,но нямаше ,, Прости ’’.Прощавам ти за всичко мили мой,.сега искам да е той.Не ще се върнат годините назад,но се моля в живота ти да стане преврат.Да страдаш ти за някоя жена и да се сещаш за онова,което ти ми причини и да те боли.Ала някой ден помни спомена ще се стопи,и дупката в сърцето и сълзите на лицето,ще ги изтрие някой друг,когато ти се махна пак от тук.Хората казват ,, не ми пука ,че ще разбиеш сърцето ми,защото други ще го съберат след теб ’’.Може да са прави,но дали са толкова корави,да забравят всичко изтърпяно и мъчно преживяно?Задавам си въпроси,и се чудя кой ще проси ,мъничко любов да вземе.Поглеждам пак на зад и не виждам ,, Ние ‘’ ,виждам само АЗ и ТИ.На лъжите ти безкрайни дълго време вярвах и във вятъра ръце прокарвах с мисъл едничка на света,че откривах любовта.И мина доста време и всичко се забравя и споменът не ще остава._AGRESIVNATA_ |
|||
| рейтинг 118 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| СМЯХ Казват че сме бедни, не сме за Европа, пътят ни привършвал, задавал се попа, приготвил опелото за нашия народ, който бил робски и свикнал с хомот. Не съм прорицател, обърнах се назад, и виждаш ли брат, видях кръговрат, върху земята ни, обвита в легенди и слава. Народа ни братленце е тлееща жарава, газена и тъпкана от чужди нестинари докат не избухне в пламък и не ги опари. ...и виждаш ли брат, обърнах се назад и видях, белеещи се кости по полетата ни ширни дето ги положиха, дедите ни мирни, които ужким били роби, а станаха гробари на доста народи. Да ни вземат в Европа - какво ли ще рече, смешно ми се вижда туй наше дередже. Хибридното отроче, да кани отца си в своя му дом, който го е бранил от ислямския погром. Смях - може би трябваше сега на Аллах, да се кланят ония на запад, и в прах и в сълзи, да си спомнят за Цезаря Тервел що заплахата премахна от арабския плевел. Но нека не изпадам в излишно многословие, няма да припомням и нащо родословие. България е бедна, след време - богата, това е братленце, на живота кръговрата. |
|||
| рейтинг 118 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Струва ли си да те обичам?Не,но те обичам.Заслужава ли си ден и нощ да плача за теб?Не но го правя.Има ли нужда да съм тъжна?Не,но съм.Трябва ли сърцето ми да се къса от болка заради теб?Не но то се къса на малки парчета заради теб,трябва ли да стискам устни когато искам да те целуна,не но го правя.Всеки ден и всяка нощ мисля за теб,не минава и минута в която да не мисля за теб,дали ще ме потърсиш,дали ще пишеш или ще се обадиш.Всеки един момент аз чакам и чакам,да бъда пожелана от теб.На всичко съм готова за теб.Моментът в който ти кажеш :Ела аз тръгвам,забравям за всичко и бягам с всички сили към теб.Може би за миг съм твоя и ти можеш да правиш каквото си искаш с мен.Позволявам всичко,нищо не ти забранявам,аз съм твоя тук и сега.Минава време и аз си отивам,ти пак забравяш за мен,забравяш онзи така желан от мен миг,който чакам всяка една минута,забравяш прегръдките,забравяш нежните целувки с който ме обсипваше тогава,изгарящият поглед с който ме гледаше,страстта в очите ти.Любовта която видях там в празнотата на твоя мил поглед беше насочена към мен,това ме побъркваше,най-сетне бях твоя и ти мой.Сърцата който се сливаха и сякаш биеше едно сърце а не две.Този момент никога не бих го забравила,макар че сега в съзнанието ти няма и капка от всичко това.Но аз чакам да се повтори всичко онова,аз чакам мили мой да ме потърсиш,но заслужава ли си докато чакам да забравям за всичко и всеки?Може би да,а може би не.Обичам те,а трябва ли?Ти обичаш ли ме така както аз те обичам.Със сигурност не.Защото ако ме обичаше тъй силно колкото аз теб,ти щеше да си при мен за винаги,а не от време на време_AGRESIVNATA_ |
|||
| рейтинг 109 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Те бяха три РОЗИ, бяла,червена,жълта.Бялата аз червената ти ,а жълтата тая дето ни радели |
|||
| рейтинг 107 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Болката с която ме убиваш се е превърнала в стъкло...Стъкло,което е счупено от плача ми...Парчетата са твърде малки и остри за да ги сглобя,но са твърде големи за да ме убият изцяло.Любовта,която исках да ти дам се превърна в една сянка над мен,която ме измъчва,измъчва ме защото не е споделена.Не виждам себе си,виждам отражението си само,което не мога да върна в реалността...Виждам кръвта от сърцето ми,която капе върху тази бяла приказка навън! |
|||
| рейтинг 102 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |