Лична поезия
Сортирай по: Дата на добавяне
| Оценка
| лудост ли е това, 4е ме привли4аш-ела и сподели тази лудост с мен.лудост ли е това,4е ноштем мисля все за теб-ела и ми кажи,4е съм единствена.лудост ли е това,4е ме4тая все за теб-ела и ми кажи 4е искаш да сбъднем ме4тите си.лудост ли е това 4е не мога без теб-ела и ми кажи,4е сам твоя свят.лудост ли е това ,4е изгарям по теб-ела и запали огъня в мен.лудост ли е това ,4е може и да те оби4ам-ела и разтупти отново моето сърце.лудост ли е това,4е штом те видя дъхът ми спира-ела до мен и отново ме съживи..... |
|||
| рейтинг 8 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Любовта не се сбогува Безмълвни очите ми говорят. Безчувствено прониква в мен леда. Не мисля,че е само порив или вятър пронизал ме в ноща. О,аз говоря,но дали ме чуваш? Дали усещаш моите ръце? Защо не спираш да тъгуваш? Нали при теб е моето сърце. Сълзите падат като дъжд и утрото далече ми се струва. Както казах го веднъж: Любовта не се сбогува... |
|||
| рейтинг 188 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Една любов Една любов-отчаяна и мимолетна за цял живот белязала душата. Една любов-сърцето,с която трепна съживява спомен жив от дълбината. Една любов-замаяна,непълнолетна от глъдка въздух пак се ражда. Една любов-държана в клетка от ъгъла във тъмнината се обажда. Една любов-омразата надвила като реката бързотечна. Една любов-във тъмното се скрила, за да остане вечна. |
|||
| рейтинг 191 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Бяла книга Душата ми е бяла книга и писали са много там. От всеки скъсан лист боли я, Дали на друг ще мога да я дам? Ръцете бяха вашето перо. С нокти писахте по мен. Неподозиращи за туй тегло, което носих всеки ден. Кръвта ми служеше ви за мастило. До последно капките броях. Източихте докрай това мъртвило, а аз дори не ви и спрях. Сърцето ми бе вашето изтривало. Изтривахте със него Любовта. Сега аз слагам покривало на книгата...на моята душа!!! |
|||
| рейтинг 188 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Заспивам сама,събуждам се сама,леглото ми е пусто и през деня и през ноща.От моя прозорец нахлува студина,а по лицето ми уморено се сти4а парешта сълза.И съништата се превърнаха в кошмари,търся теб и твоите следи,и там в тях откривам блед спомен за нашата лиубов и нашите ме4ти.А когато се събудя-в главата ми: -Каде си ти?,Каде са парештите устни и топлите длани?Защо не шепнеш с нежния си глас,къде из4езна вси4ко между нас? |
|||
| рейтинг 171 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Моят живот е забравена гробница.Зарових там спомените на радост,трепети и въздишки.Сега лентата на живота ми е сива и тя спря да се варти.4увствам болката по тялото ми,как вените ми кървят ,костите ми стават на пепел и свършва се за мен светът. |
|||
| рейтинг 157 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Когато в Коледната вечер снегът примамливо блести, когато свещите трептят, а виното искри, искри, в таз нощ излез навън, небето звездно погледни и пожелания за много щастие от мен ти с радост приеми. “В тази нощ озарена от щастие, в тази нощ ние пак се прераждаме! Тази нощ ни възвръща надеждите в благодатното радостно бъдеще! Нека чашите празнични - пълни са, и сърцата на всички ни - слети са, а ноща във която всички обичаме да бележи Нова година!” |
|||
| рейтинг 119 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| СМЯХ Казват че сме бедни, не сме за Европа, пътят ни привършвал, задавал се попа, приготвил опелото за нашия народ, който бил робски и свикнал с хомот. Не съм прорицател, обърнах се назад, и виждаш ли брат, видях кръговрат, върху земята ни, обвита в легенди и слава. Народа ни братленце е тлееща жарава, газена и тъпкана от чужди нестинари докат не избухне в пламък и не ги опари. ...и виждаш ли брат, обърнах се назад и видях, белеещи се кости по полетата ни ширни дето ги положиха, дедите ни мирни, които ужким били роби, а станаха гробари на доста народи. Да ни вземат в Европа - какво ли ще рече, смешно ми се вижда туй наше дередже. Хибридното отроче, да кани отца си в своя му дом, който го е бранил от ислямския погром. Смях - може би трябваше сега на Аллах, да се кланят ония на запад, и в прах и в сълзи, да си спомнят за Цезаря Тервел що заплахата премахна от арабския плевел. Но нека не изпадам в излишно многословие, няма да припомням и нащо родословие. България е бедна, след време - богата, това е братленце, на живота кръговрата. |
|||
| рейтинг 118 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Нова България Народ от хубавци - с велики предци. Сърце изтинало - с героично минало. В година далечна,един кан изрече: -Тук ще бъде България - не сме скитници вече. -От нине и присно,от веки веков, българина гордий - за бой е готов. Рече,но не предрече, беднотия, немотия, хора властни, затънали в лайна до шия. Политици себични,долни и егоистични, печалбари, лихвари, коитио за пари, и баща си биха продали. Хунта вампири,върху фон от красива природа, смучащи безогледно кръвта на народа. Разни мижитурки с чело обляно в пот, алчно се ръфат за народния вот, бледни, бесни, безогледни, със прйоми гадни и методи вредни, погазиха закона на нашата страна, довеждайки народа,до глад и нищета. Ех защо не сме,кат Франция и кат Германия, даже,може би,дори като Унгария. Уви,живея си щастливо в новата България. |
|||
| рейтинг 102 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Вдъхновение мое открито и сътворено,сътворено от красиви слова,слова на недоказани дела бистър като чиста сълза,сълза на недоказана любов,любов оставаща в вечноста,в вечноста на наще мечти Вдъхновение мое открито и завършено,завършено от красиви слова оставащи в безкрая,в безкрая на наща несподелена мечта |
|||
| рейтинг 123 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, боже, Ти някога ми каза, че след като съм да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. "Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!" |
|||
| рейтинг 143 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Мечтая със теб вечно да остана, но в миг мечтата се превръшта в измама. Искам да съм с теб заради това, което носиш в своята душа. Сега разбирам защо треперя в нощта, в плен на някоя несбъдната мечта. Всеки ден се потаря, а тъгата в мен се слива с тъмнината. Картината мрачна е моята душа от самота изпълнена с много, много тъга. Вече проумявам грешката наша, че всичко било е плод на измама. Осъзнавам колко съм малка, повярвай точно сега се чувствам изключително жалка. |
|||
| рейтинг 122 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Страх и страст, вплетени в едно. Ще рискувам с тебе, но помни едно, че аз съм страста а ти греха. |
|||
| рейтинг 92 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| България Отечество наше лубимо, аз казвам ти ти си герой, и ще пребъдеш в годините макар да сме малко на брой. Децата ти са пръснати навсякаде,виж ,колко сме останали сега,нима това Балгарио си чакала,защо остави се така. Че народът ни е умен, не е прост,но си вярата загуби и остави се на чужд народ,да ни води към заблуди. Моля те аз майко Българио,децата си свой прибери,че вав тебе си имаме всичко надежда,вяра ,пари. И народът ни силен да стане и отново да вярва на теб,Българио виж се Щастлива,така ще им вдъхнеш УСПЕХ. |
|||
| рейтинг 292 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| С мъже обичам да си играя,за любов неша и да зная.Моито име е лъжа обичам да причинявам тъга,искам сега да съм сама.Красива и зла, тъжна и добра.Ах… каква съдба?Мислиш,че си само ти?Обърни се и помисли.АЗ съм жена като трева.Мислиш,че съм това?Ах.. каква лъжа.Тъжна съдба ,гореща сълза пада от лицето ти нежно.Тъй сладко и небрежно.Едно от мене запомни ,че минало ще бъдат предишните дни.Толкова много се смях и всичко преебах и тогава разбрах,че обичал си ме ти в онези дни.Съжалявам за това моя малка сълза падна на земята,а ти вдигна си главата и ми каза:Не плачи за мене ,ще дойде друго време,ще обичаш друг,но както аз те обичах и в теб се вричах няма да има.С поглед злобен,озлобен ти казах аз:Не мисли ,че някога ще обичам аз.От лед сковано е моето сърце и никое момче неще стопи леда.Погледна ме отново ти и се гледа в моите очи, и разбра че с теб се подиграх и много си поиграх.Това съм аз!!Лед ,а не жена с топли ръце,а с ледено сърце_AGRESIVNATA_ |
|||
| рейтинг 185 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Знам,че ти обичаш само мен. Зная,че за мене мислиш всеки ден. Но силен страх във мен крещи, че не съм единствена във твоите мечти. Питам те-и ти отричаш. Казваш,че само мен обичаш. Но глас едничък в мен крещи, че друга се оглежда в твоите очи. Сърцето кърви и не спира. Отговор търси,но не намира. И истината дяволски боли, но още помня как щастливи сме били... |
|||
| рейтинг 130 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| От днес не ми пука за теб. Не ме интересува че си с нея! Сърцето ми вече е сърце от лед. От днес аз по-силно ще се смея. Повече няма да плача аз, няма вече да страдам! Вече над чувствата си имам власт. Ставам и напред продължавам. Ще дойде ден и ти да страдаш, но тогава аз ще съм със друг. Ще молиш и ще съжаляваш, но няма ти да бъдеш с мене тук... |
|||
| рейтинг 152 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Отново слънцето изгрява и гали ме със своие лъчи. Но този допир пак ме наранява, защото ти до мен не си. Отварям бавно своите очи и утрото пронизва ме внезапно. До мене в този миг не си и чувството е дяволски ужасно... |
|||
| рейтинг 98 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Умира бавно моята душа. Усещам как за мене срива се света. С последни сили аз изричам, че дори и след смърта ще те обичам. Започвам в сянка аз да се превръщам и вместо тебе,снимката ти аз прегръщам. За последно виждам твоето лице и с последни сили трепва моето сърце... |
|||
| рейтинг 82 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |
| Подлата съдба от тебе ме отне, но да бдя над тебе аз ще продължавам. Щом заплачеш,погледни към синьото небе и ще ме почувстваш близо,обещавам. Душата ми във пепел се превърна, но винаги ще съм до тебе аз. В съня ти силно аз ще те прегърна и в мислите си,ти ще чуваш моя глас. Не плачи за мен моя любов. Не плачи,дори и силно да боли. За тебе ще открадна още миг живот, за да спрат да капят твоите сълзи! Защо ли случи се това,незнаеш... Във спомен по-добре ме превърни. Да ме забравиш,искам да ми обещаеш, а не за мен да рониш кървави сълзи... |
|||
| рейтинг 83 | оцени: + | Изпрати | Инфо | |